"30 юни – ден в който годината се разделя на две. Изпращаме с учудване първите шест месеца и си даваме сметка, колко бързо часовникът ще отброи следващите шест. Правим планове за предстоящото лято и скърбим на всеки 30 юни. Скърбим за Георги Аспарухов – Гунди и Никола Котков – Котето, които на тази дата през 1971 загинаха на пътя София – Враца.

Горящата Алфа изгори двамата велики спортисти и неразделни приятели. Гунди с момчешкото излъчване, едва на двадесет и осем. Котето само на тридесет и три, в началото на мъжките години на своя живот. Години наред тъгата не е престанала да пулсира в сърцата на техните съвременници. Години наред разказване един на друг как сме научили за катастрофата на 52-рия километър. Къде и с кого сме били, когато вестта за смъртта на Аспарухов и Котков, почерни дългия летен ден на България. Тя, България, излезе на улиците, за да плаче за своите синове и да ги изпрати в края на земния им път. Страната се покри в траур, какъвто не бе виждала подир Войната.

Гунди и Котков изчезнаха от нашия хоризонт като звезди взривени от космически закон. Няма ги вече години, години през които израснаха поколения слушащи спомени, четящи избледнелите спортни страници от онова време и питат, какво са направили тези двама футболисти, за да съберат обичта на цялата нация.

Няма кой да разкаже с думи, защото сме свикнали да използваме думите предимно като аргумент. Лентата, макар и остаряла, похабена, тук-там скъсана, поне може да покаже."