Печат

Локо (Сф) надви Звездите на България в мача в памет на Начко

вкл. .

Pamet Nachko3
Ветераните на Локомотив (София) победиха Звездите на България с 4:2 след изпълнение на дузпи и 2:2 в редовното време във възпоменателната среща в памет на легендата Атанас Михайлов-Начко. Около 300 зрители се събраха на стадион Локомотив днес. Михайлов щеше да навърши 64 години днес. Участник на Световното първенство през 1974-а година и на Олимпийските игри през 1968-а година, абсолютен рекордьор по голове в националните отбори, Михайлов си отиде от този свят на на 1-и октомври 2006-а година. Доста от футболните величия на България от близкото и по-далечно минало взеха участия в шестото издание на станалата традиционна среща. Преди мача специални плакети за заслуги към българския футбол получиха легендите Димитър Якимов и Димитър Ларгов, а след неговия край такъв беше връчен и на Иван Деянов, друга легенда на Локомотив (София). Селекционерът на националния отбор на България Любослав Пенев не взе участие в мача, въпреки че беше поканен и обявен в списъка при Звездите на България. Срещата беше прекъсната в 10-ата минута с аплаузи и след това минута мълчание в памет на Атанас Михайлов по номера, с който е известен на терена. Селекционер на ветераните на Локомотив (София) беше Владимир Лалов с помощник-треньор Михаил Михайлов, един от синовете на Начко. Александър Манолов пък беше селекционер на Звездите на България. Бойчо Величков откри резултата в мача в полза на ветераните на Локомотив, след като сам спечели дузпа, фаулиран от Милен Радуканов. Сашо Начев изравни за Звездите след пас на Емил Спасов, а синът на Начко - Виктор Михайлов, който пое лентата на Локомотив от Ангел Колев се разписа за 2:1. През второто полувреме два пъти Звездите улучиха гредите, докато Виктор Михайлов сам срещу вратаря Бучински опита да го прехвърли, но не му се получи. Физическите сили обаче напуснаха ветераните на червено-черните и в средата на втората част Емил Спасов изравни за 2:2. При дузпите за Локомотив точни бяха Нако Дойчев, Иван Пасков, Кристиян Добрев и Кирил Метков. Ударът на Ивайло Аспарухов обаче беше спасен от вратаря на Звездите Емил Бучински. Владимир Манолков пък отрази удара на Методи Деянов от звездите, а Владимир Манчев прати топката в аут. Точни за сборната селекция бяха Сашо Начев и Емил Спасов, който вкараха и в редовното време. Съдията Павел Янински пък показа стриктно следене на правилата и вдигна жълти картони при всяко нарушение или симулация.

Съставите

Локомотив (София)-ветерани: Борис Манолков, Антон Велков, Кирил Метков, Бойчо Величков, Димитър Васев, Ангел Колев, Кристиян Добрев, Христо Коилов, Георги Бонев, Никола Димитров, Нако Дойчев (Владимир Манолков, Валентин Николов, Виктор Михайлов, Иван Пасков, Михаил Михайлов, Ивайло Аспарухов)

Звезди на България-ветерани: Стефан Стайков, Милен Радуканов, Сашо Начев, Владимир Манчев, Стефан Павлов, Ради Здравков, Емил Спасов, Гошо Гинчев, Александър Томаш, Методи Деянов (Емил Бучински, Красимир Горанов, Божидар Искренов, Ангел Станков)

Текст: sportal.bg

Печат

ТЪЖБА ПО ЛОКОМОТИВ

вкл. .

 Кокала превръща Надежда в център за рециклиране на синьо-червени отпадъци

 
 
Уви, познахме! Което не беше и трудно.
 
На Локомотив Сф му се случи най-лошото – остана в “А” група.
 
С решение на Изпълкома, с любезното съдействие на колегите на Николай Гигов – Гриша Ганчев (Литекс) и Марин Митев (Черно море), червено-черните оцеляха. Защо ли? Може би за да има къде да работи Кокала. И къде да играят такива като най-грубия човек на планетата Гаджев, като фолк абонаментния Родригес, като Тодор Христов и още една дузина подобни синьо-червени футболни отпадъци, дошли за рециклиране в Надежда!

Какъв е смисълът от този Локомотив?

И за какво му е на Гигов? Напълни го с комисионери.

Някога такива бяха около него, в ложите. Сега са на терена. И на пейката. За тях Локомотив София не е нищо повече от Миньор Перник, Ботев Враца, Видима-Раковски, Ком Берковица. Те са в Надежда да си взимат заплатите, да връщат от тях на когото трябва и им дреме на жилетката какво ще стане с клуба. Та 70 процента от тези, дето си домъкнаха задниците в Локомотив, въобще не се притесниха, че може да изпаднат. Не дадоха никакъв признак на живот, щом над главата им надвисна най-големият срам в историята на жп клуба. Няма и да дадат, защото ако не са в Локомотив, ще са в Любимец или някъде другаде, където ще си взимат своите 4-5 хиляди лева. За тези момченца винаги ще има утре. Защото и утре, и вдругиден някой ще трябва да изпадне. А за да изпаднеш, щеш не щеш, трябва да картотекираш някого.

За Локомотив обаче “Утре” няма. Последната надежда за такова “Утре” умря. Школата, която вкара в джоба на Николай Гигов 10 милиона от трансферите на Георги Пеев и Емил Гъргоров, бе довършена тези дни. Юношите старша възраст отпаднаха от елитната група! И гадното е не това, а въодушевлението, с което бе посрещнат този факт от конкуренцията. Оказа се, че в Локомотив са играли само дръвчета, обичащи да оперират чужди крайници, а червено-черните са домакинствали на терени, достойни за полигон на кюрдската сепаратистка армия.
 
Това ли е Локомотив, г-н Гигов?
 
Утре на кой да се радват феновете, като дойдат на мач? На треньора Емил Велев, който ги псува повече от публиката на ЦСКА ли? Или на цяла армия наемници? А може би на онова нещичко с име на уиски – Джиби!?

За какво да идват Железните бригади, които, както е тръгнало, ще се стопят до Железния бригадир?

Някога хората ходеха в Надежда, за да видят някой. Няма значение дали бяха левскари, цесекари или слависти. Откъм Илиянци все се носеше славата на някой нов талант. И на цяла София й бе интересно да го види. А самите локомотивци идваха на стадиона, знаейки имената на поне 4 момчета от... юношеския отбор. А някои дори знаеха момчетата, дето гонеха топката. И на полувремето ги пускаха да играят на първия терен. “Ей това е синът на Начко”, по-късно “Ей това, малкото, Георги Борисов е голям талант”, после дойде ред и на “Според Начко онзи дребосък, дето му викат Бадема, е голям играч”. Хората знаеха какво е Локомотив и знаеха наизуст имената на бъдещето на Локомотив. Сега такова бъдеще няма. След като измародерства настоящето, Николай Гигов уби бъдещето на Локомотив. Сигурно като юноша на Славия Николайчо е ял страшно много бой от червено-черните, та сега така си отмъщава на тях. Вече като президент, като собственик.

И сега новият директор Кристиян Добрев обяснява, че щели да възраждат школата. Ако успеят, ще получат Нобелова награда с Николай Гигов. Защото ще са първите в света, съживили мъртвец. Как ще я съживят, нали трябва деца да намерят отнякъде?! А днес последното, което иска едно дете, е да ходи да тренира в Локомотив.

Червено-черните са се докарали дотам, че за родителите от Надежда е по-престижно да си пратят хлапетата на “Царско село”, отколкото да ги запишат в школата, дала на България Стойчо Стоев, Бойчо Величков, Кирил Метков, Павел Дочев и още десетки като тях. Какво ще му обещаят на момчето, което дойде? Да играе някога в първия състав ли?! Че то дотогава Кокала ще е изгонил от него всички локомотивци. Не че вече не е успял. Защото за Велев е далеч по-добре в през първия тим за 4 месеца да мине свръхнаднорменият Дани Кики, който от една година се е събличал само пред жена си, отколкото някое момче от школата. И ще продължи да го прави, щом никой не му търси сметка. Ще продължи и адвокатът на Гигов да е... селекционер. Този човек има по-малко спечелени дела, отколкото докарани футболисти в Надежда! Знае ли той кой е играл някога на стадиона, където днес е домъкнал Гаджевци, Колевци, Цанковци и прочие футболна класа?

Въобще в Надежда работата си върши единствено... Антонио Клайн. А, да, и Кольо Янкулов. Прекалено малко, за да върви отборът напред. Защото клуб, в който на мястото си са само домакинът и администраторът, едва ли е за хвалба. Той е за жалба. Някога, ама много някога, когато Георги Берков идваше на стадиона просто така, за да позяпа обичаше да си говори и със запалянковците. Особено тези по-възрастните като него. Връщаха се назад във времето, разправяха си разни неща. И в очите им имаше блясък. А този блясък най-добре обясни самият Берков: “С вас набори сме си добре, щом още очите ни се палят, като чуем за Локомотив”. Е, тези, дето днес са в Надежда, са зле. Защото блясъкът в очите им се появява само в касата. Само че това са хора като днешния Локомотив – без надежда. Какво пък, този сезон може и да изпаднат. И току-виж оставили клуба на тези, които знаят какво е.

Подобни публикации

Моля, изберете някоя от статиите.


ВИДЕО

FACEBOOK

НОВИ КОМЕНТАРИ

  • parva kopka na stadiona 1968

    Прочетете още...

     
  • Стойнето се бил разсърдил на тази публикация и затова Локомотив нямало вече да домакинства там.

    Прочетете още...

     
  • Ако някое капутче посмее само да си помисли да драска по платната, после щеще ходи да пикае през 5 ...

    Прочетете още...

     
  • Хем сме най-красиви, хем сме най-добри :-)

    Прочетете още...

Конзола за дебъг на Joomla!

Сесия

Информация за профила

Използвана памет

Заявки към базата данни